Пожелах да ми нарисува платно за стената.
Огромна картина – в десния край
млада жена, която
изпраща въздушно-огнена целувка
на незнайно кого.
Едър план, само главата й.
Огънят – златен, с червени отблясъци.
В другия край – тъмна глава на светъл мъж.
В усмивката му блести златен зъб.
Надолу е сърцето му –
октаграма на милосърдието
(по-ярка от всичко останало).
Пожелах да я нарисува във всекидневната.
На мястото на
шибаните полички
с евтини свещи,
глупашки идоли,
ръждиви рицарчета,
а защо не и
нелепото–отношение–към–мажоретността,
и “журналистически”-те бомби.
Пиаца на скудоумието, твоето име е уют.