Струи зелена светлина
и синевата ниско слиза,
в браздите житните зърна
разпукват тясната си риза.
И пролетта незримо тича
по клоните на дрян и глог,
и като устни на момиче
набъбват пъпките от сок.
А бели облаци се гонят
високо в бистрото небе
и неусетно ни напомнят,
че съществуват и криле.