автор: Pord

На Зорница

Какво е
късната любов?
Внезапно слънце,
което грейва в края на сезона
и със измамна щедрост ни залъгва,
че вечно ще гори
над хоризонта.

Налива питие в червени чаши
със собствените ни инициали
и бодро ни нашепва:
"Няма страшно!
Светът е ваш.
А времето е спряло."

Животът като келнер ни прислужва,
предметите ни слушат всеотдайно;
но ние нямаме от нищо нужда,
освен да бъдем
заедно до края.

Защото той
не съществува още.
Защото всичко е съвсем
в началото.
Защото има много дни и нощи.
Защото не броим,
не спим,
не жалим,

че късната любов
е късно слънце,
което грейва в края на сезона.
Да си изпием чашите до дъно.
Добре ли ти е
с мен на хоризонта?