В христоматията мен ме няма, ала туй е временно явление,
щото знае мало и голямо епохалните ми български творения:
всяка есен от лозето си варя ракия - ТРИ казана,
сам отглеждам си мезето и го кътам във буркани.
На буркан мезе - буркан творения със запръжки от метафори.
Те за всички поколения истинска ще бъдат нафора!
Вечер със жената моя, пием си домашното уиски.
Някой ще рече:"Пък тоя - за какъв се дявол мисли?!"
Няма с него аз да споря, нито с патките на двора.
Зная с патките какво да сторя и - със бройлерите-хора...
Малка слабост имам към козите, попрепечени на фурна.
Чеверме, щом стъкна под звездите - Крали Марко ще катурна!
Нивата си копам отзарана, но тормози ме протест отвътре:
МАЛКО е ракията от ТРИ казана, спешно трябва ми ЧЕТВЪРТИ!