автор: Snejen_bor

Трудно е да си човечен
щом си роден егоист,
трябва себераздаване,
без сметки, без молив и лист.
Трябва ли рекапитулация,
че си разсеял тъга,
че си дарил със усмивка,
някой затънал в калта?
Благата дума отприщва
бента на самота,
ало.....и ето разсейват се
мъглите......и чудеса.
Рукват пенливи потоци
просмуващи нежни слова,
могат да правят пъртини
литваш с пришити крила.
Приятелят, скъп е подарък,
за всеки, свещица в нощта,
заслон му е шепа разбиране,
море от любов и доброта.