автор: georgijo

Във вечер снежна, вечер синя-
като гнезда под върховете-
селцата малки и старинни
ме срещнаха с прозорци светли;
със въздух силен като вино-
примесил сняг и светлина,
и тънък мирис на пращина,
и бяла диря на шейна...

Запазих ги във мен смълчани,
със яворови вити стрехи
и ги понесох като рана
под модните си дрехи,
за да напомнят те, че има
топлина -да ни спаси
от нахлуващата хладна зима
във нашите души.