Всеки тича забързан,
в своя орбита лети.
Като сложно вързан възел
битието се върти.
И мечтите ни се свиват
в свят от четири стени,
и приятелства изстиват,
и отиват си жени.
Самотата ни обгръща
като птици във нощта
и денят ни вечно свършва
зад заключена врата.
А тревожната камбана
звънна много късно в нас:
страшно много неживяно
си отива всеки час.