Ще си направя къщичка от обич.
Неще използвам тухли, хоросан.
Стените й ще бъдат от надежда,
а покрива -от нощния ми блян.
Вместо врати ще сложа твойте устни,
да ме посрещат и да ме изпращат те.
Прозорци ще са ми очите ти,
с които ще гледам целият ти свят.
Алея ще направя към вратата.
Ще я подреждам бавно от мечти,
мечтите ми за нежните ти ласки
и за желанието в твоите очи.
В градинката ще има теменужки.
Тъй срамежливи, но и нежни са нали?
Пази ги да не ги прегази някой,
сърцето ми е там и ще боли!!!