автор: MarinaD

Трябва вече да сложа
край на тази история.
"Стигна до кокала ножа!"
След теб вратата- затворих я.
Дотегна ми вече! Не искам
да бъда винаги втората,
сърцето си в шепи да стискам,
спокойна да съм- за пред хората.
Не искам вечер, във тъмното,
като куче пребито да вия
след поредната среща несбъдната. . .
Стига вече! Развалям магията!

Чаша вино сега ще налея.
Огледало ще сложа на масата.
Ще си поговоря със нея. . .
Ще пренебрегна гримасите.
Накрая ще й се усмихна.
На мен тя- сигурно също!
В съня, след това, ще притихна.

И ще сънувам. . .
Че се завръщаш. . .