автор: kristi

Дали те очаквам на другия бряг?
Заложих капана - подводно течение.
Във вирове тъмни коси разпилях
и рибите, гладни, се хванаха в мрежата.
Със кръста разпътен на тънка луна
и след водосвета на дъното тленно,
пречистих очите си. В тях заваля
най - грешният дъжд,
по- грешен от вечност.
Измъчени риби – на Бога петата -
във този въртоп от сълзи оживяха.
И с перката лунна едната от тях
докосна съня и отряза косата ми.