автор: gil-galad

стъпките на отиващото си Време
тропат по капчуците на Радоста
и долавя се нарастващото бреме
в гънките край устните на Младоста

трескаво със ум си пълним дните,
с потекъл грим и размазано червило
и какво като растат душите,
като Красота е абсолютното мерило?