автор: KBoianov

Монахът за пореден път бе коленичил пред светите икони. Свещите горяха в душата му с незрим огън.
- Господи! Научи ме как да служа на теб и на народа наш мъченически? Господи, дай ми просветление!
И тогава се яви ослепително бяла гореща колона – пратеникът Господен.
Горещата любов на Духа Свети обгърна коленичилото тяло и една незрима ръка докосна челото му.
- Не в манастира ще служиш на Отца....- чу се глас в главата му.
Учуден и очарован от видението, монахът не можеше да приеме истината.
- Как тъй ще ти служа, Господи като се отрека от теб?
Огненият стълб заговори отново.
- Какво е едно расо? Ти знаеш, че не в него е вярата. Друга дреха съм ти приготвил.
И се яви пред свещеника сияйна дреха на свят мъченик...
....Той смъкна расото и посегна към ножиците, за да си отреже косите.
Бе лето 1861, а монахът- дякон Игнатий