Не ме затваряй между страниците
на непрочетените книги в рафта.
Обричаш ме - да закърнят крилете
и в миг, когато ми дотрябват
не ще летя, а ще прохождам.
Не ме затваряй в делнични въпроси,
в които точиш острие на ножа,
с което ще прережеш гърлото
на най-голямата си обич.
Затваряй ме от полунощ до утрото
да скитам в сънищата боса,
вятърът да обладава бясно
разголените ми фантазии.
Пусни ме да съм скитница и ничия,
да мога да ти подаря от въздуха,
от който всички луди дишат -
тогава ще съм истински обичана.