автор: whoami

На тоз свят няма врагове,
но с враг невидим все се бори.
Надмогва страст и страхове
със сила идваща отгоре.
Изглежда горд, но е смирен,
изглежда слаб, но сила дава.
На никого неподчинен,
слуга на всеки с радост става.

Уж сам и в мрак, но взрян безспир
във всичко, с поглед непомътен
молитвено със цял всемир
общува - с плът и със безплътни.
Безстрастен, сякаш, и студен
на вид, но с колко жал дълбока
простенва всеки път ранен
при среща с жертва на порока.

Светът не ще го разбере,
но неразбран, не го владее.
Живее тъй, че сякаш мре,
умира, сякаш че живее,
от смърт телесна несмутен
и само със една тревога -
ще се намери ли спасен
на страшната си среща с Бога.