Събирам се в мъгла от разстояния
и се сглобявам – детски пъзел
с изгризани от млечни зъбки краища,
за да личи безлюдието на острова -
там бреговете все са грапави,
заради пръстите на странстващи слепци.
Събирам се, сглобявам се накриво
и все не вярвам в приказките за пирати,
които лесно се убиват от добрите.
Чудна ми е тази упоритост –
дъната на потъващите кораби
да се превъплъщават – върхове за птици,
затъкнали гърлата си с остатъци
от чуждите победи над пустинята.
Събирам се. В мъгла. И във сърце.
за да подскачам - топка в дъното,
на ослепялото ми безразличие.