автор: drama

В спомена за старо ми село,
в профила на двете му могили,
там дето облаче се е заплело,
за първи път видях камила.

В танца на вретеното със хурката
и тяхното детенце нишката,
видях как котето замърка,
преди да прекатури мишката.

Първото зелено на една поляна,
видях го като трепет на дръвче,
видях и пеперудата засмяна,
да си флиртува с розово цветче.

В реката с каменно корито
притиснах шепи и зачаках,
погледнах водопада – то пробито,
изтекло е сърцето на реката.

Така и днес не мога да напасна
онзи свят от мойто детство,
със днешният, в чиято власт са
законите на суета и людоедство.