Аз съм те търсила много години
в лицата на дузина мъже
в книги, филми и картини
и никога не съм те сънувала.
Примирена поех по пътя със друг
и другия стана мой верен съпруг
И точно, когато реших, че ще спра
да диря вече за теб,
точно, когато готова бях да умра
в тленно спокойствие.
Ти ме събуди.
По-настоятелно от всеки.
И вместо да стана, аз взех, че угаснах
като току що запалена клечка кибрит.
От неспокойната буря на вятъра.
Нямам думи и днес да редя,
нямам сили, ни мъдрост, ни дъх
и вяра нямам - няма да крия.
По-кротка от пламъче тлея,
а преди как горях!