автор: theheart_ofthefire

Когато слънчогледите
не вярват вече в слънцето,
а нестинарите прогонят огъня,
когато корабите
се завръщат в съмнало,
но мишките им загризат посоките...

Тогава и кошмарите
са сбъднати, а самотата
драконово те гори по пръстите.
И няма даже въглени,
остава прах... Белязва те
свирепата тъга от непрегръщане.

Тогава ти си тъмния,
изгубил себе си във тъмното,
изгубил и крилатото в крилете.
Разкъсал дланите си
в яздене на пътища,
но не достигнал пътя и сърцето си.

Тогава ще съм там, където
следите ти оставят бездни,
а пролетите идват сиви.
И гола и безщитна ще съм.
Само с нежност.
Не искам обич. Искам да те вдишвам.