автор: BlackCat

Много дни преминавах - все пътьом - край тази ограда,
а зад нея висяха се тъмните, тежки стени.
Бе небето вечерно, луната - безукорно млада.
Аз ти търсих сърцето в стените от камък. А ти?

Много бури извиха снаги и помътиха мира.
Залиняха дъгите и слънце скъпеше лъчи,
а от дръзките облаци мрак разранен заизвира.
Аз ти търсих сърцето в крещящите бури. А ти?

Много пътища свършиха. Други не почнаха също.
С вой вълка и със песен щурец гласовете прикри.
Заличаваше вятър следи, после спомени връщаше.
Аз ти търсих сърцето по път лъкатушещ. А ти?

После сякаш утихна. Земята бе лека и пъстра.
Възродиха се птици и всяка бе с нови очи.
Неизвестна посока отпред запристъпва на пръсти.
Аз ти дадох сърцето си тихо и свежо. А ти?...