автор: IMPeDaNcE

Смехът разпръсна
нежните си струни
по сухите очи на тротоара,
разлисти вятъра
в забравените стаи
на хората -
лишени от любов.
А аз стоя с усмивките на лятото
и връщам към небето
падащият дъжд
и пращам много,
много
топли длани,
след всяко отминаващо такси -
където Ти
пресъхнал от забрава
ще впиеш поглед в празните стъкла
и някак бавно,
много бавно виждаш
последното обичано лице...

...на ивици по нежните ти длани,
се стича болка
свита във юмрук
а сухите очи на тротоара
безчувствено
погледнаха назад.