На стон един
изтръгнат от душата,
с тих тътен
ехото отвърна!
Болка, кратер си отвори
жестока бе съдбата.
Скреж покри лицето
на обречен,
нали духът му
беше вечен!
Скри се той
от погледите хорски
Пое на път
в без крайностите морски.
Писъкът остана ,
и кървяща жива рана!