автор: desiteneva

Аз съм есенно момиче. Наближавам трийсетте, а мечтите ми започнаха да се превръщат в нереалности.
Още вярвам в падащи звезди, дори наскоро видях една. Пожелах си... После се замислих-колко нереално е моето желание, също като мечтите, които имам. Имам ли? Есенно стъпвам - бавно и мислено през други земи, по други пътеки, докато нечий насмешлив поглед не ме прониже и хоп, обратно там, откъдето даже не съм и тръгвала. Есенно мимиче съм, малко поовехтяло, с изкривена усмивка,със заострени от времето черти. Приглаждам все по-дългата пола и оправям косите си - прилежно вързани... Някога през лятото, вятърът си играеше с косите ми.
Есен е. Казват-есента е сезон за необичане. Чувала съм го някъде...Преживях го само, защото съм есенна. Затварям очи-есента е златна, този сезон е красив, романтичен, незабравим. Поглеждам в огледалото-също като мен - и аз съм такава. Чувствам се прекрасна на тридесет и ми е някак неустоимо хубаво да съм си есенна.
Есенно момиче съм, познаваш ли ме?