Със нежен взор са озарени
летящите листа навън
а хилядите ми проблеми
стопяват се с кристален звън.
Сърцето ми безшумно плаче,
очите смеят се, уви,
и чувствам се като сираче,
а болката тупти, тупти.
Поглеждам в криво огледало -
нима съм аз? Нима съм аз?
Разбивам погледа си, в цяло
светът обхванат е от бяс.
Крещя и хвърлям се....
Начало?!!!
Дори без глас.....
Това съм аз