автор: Ann

Пестелив на истини и думи,
мъжки мериш, режеш ми душата.
Граници поставяш помежду ни,
после сливане очакваш от телата.

Не искам да те озарявам в светлина,
не искам и Вечерница в нозете.
Аз искам само малко топлинка
да давам, не да взимам от ръцете.

И стига си се крил във своя свят,
излез и виж как хората се любят,
животът луд е в своя вихрен бяг,
а аз готова съм за теб да се погубя.