автор: eltoro

допушвам шестата цигара,
допивам третото кафе ,
а две момичета на бара
поръчват кола и парфе...

поглеждам ги.ефирно чисти.
с тела творени от Роден !
и мислено реалистично
ги свеждам седнали до мен .

прекрасните им сочни устни
целуват чашата със жар ,
а бисерните зъбки хрускат
бишкота жадно - на пожар !

невероятната картинка
ме връща шеметно назад
в училищната ни градинка
на пейката под кестен млад.

тогава пепелта в косите
заменяше я свеж перчем ,
сърцето пееше в гърдите.
прекрасно беше (да речем)!

а пейката, добра старица,
ни бе приела като в дом.
целунах моята кралица !
през гръб погледнах крадешком.

девойката бе огън стихнал
навела поглед срамежлив .
а аз виновно бях притихнал,
от порив непознат и див .

от странно чувство обладани
очите ни миг след това
се търсеха .и оковани
в прегръдка взе ни любовта...

до късно после в тъмнината
звучеше тихият и смях .
в неземна есенна соната
аз своята любов възпях !

в сладкарницата после ведро
огпивах блудкаво кафе,
на моята любима щедро
поръчах кола и парфе ...

но де са днеска тези устни,
и бисерните зъбки ? де ?
на бара ! виж ги ! те препускат
през чаша кола и парфе !!!

отърсих се макар усилно
от споменът-натрапник ! да ...
-Хей, сервитьор ! Уиски силно !
-Поспри ! По-скоро чаша със вода !