автор: Izabella

Не. Не ми казвай, че вече е късно!
Аз не вярввам в това! Знаеш добре.
Не вярвам в практичната желязна логика,
за гравитацията и магнитното поле.

Вярвам в горчивия аромат на чимшира
галещ двора и мислите ми за теб.
Вярвам в малките чудеса, сътворени от хората.
Вярвам в измислените от ръцете ни светове.
Вярвам в онази пейка, на която се целуваме
и в малкото мостче, специално за влюбени.
Вярвам в запалените обещания от душите ни
в онази църква от която излязохме
повече от орисани, повече от свързани.

Не.Не ми казвай, че вече е късно!
Аз не вярвам в теорията за времето.
Нито в законите на математиката.
За мен едно плюс едно е равно на целият свят,
в теб и в мен.
Вярвам в притихналия ритъм на сърцето ти,
едва не умиращо,когато съм с теб,
едва не спиращо,когато ме няма.
Вярвам в тъжното ти лице,
което е омагьосано, когато сме заедно.

Не! Не ми казвай!
Дори аз усещам...
Колко е жадна за мен
душата ти.