автор: darkman2

Бързо те забравям,
не страдам вече!
По наркоманки, струва ли си да тъжа?
Мойто сърце ще те изпрати,
но кой ще излекува зависимостта ти?
Кой от тази гадост ще те разтовари?
Не съм аз и не мога
сама избра си тази дрога!
Проблемът не е мой,
той си е изцяло твой.
Интелект не се налива,
като в долна кръчма,
интелектът се развива,
развивай го и ти!
Морал не се сервира,
като в местен ресторант,
моралът се изгражда,
изграждай го и ти!
Доверие не се поръчва,
като питие от нощен бар,
доверието се трупа!
Трупай....Ако щеш го трупай!
Ако щеш си трупай и морал и интелект!
Не ми трябвате ти и твой`та красота,
не желая твоите нежни ласки,
до гуша ми дойде от лицемерни маски!
Не желая да се лутам в гъстата мъгла
на твоята отровена с пороци душа!
Прав ти път и успех в живота!
Сега по-бързо те забравям,
за страдание да не говорим вече,
а болката отдавна мина!
Благодарение на теб
през нов праг ще премина,
но не по твоя, а по-много по-добър!
Гордо ще прескоча премеждията на прага
и ще кажа край на таз` любовна сага.