автор: Silver Wolfess

Зимни улици – бавна бургаска неделя.
А съм тук по-сама и от острия дъжд –
тъжен гларус на кея – от студ потрепервам,
лято в мрежи сънувам, по дюните – глъч.

Кафенето от самост припалва цигара
и клюкарства по навик след всеки чадър,
а на мен ми е душно, допивам си чая,
две монети оставям и хлътвам навън.

Вятър пръсти провира в косите ми мокри.
Ще остана при лодките – ще превали.
По Понтийския път чувам птичи кохорти –
пролетта е на път – само дъх ни дели.

Не е Сена – под моста да седна на завет.
Трубадури не сричат в любовен възторг.
Двама с гларуса крачим – бездомни клошари –
и сме мокри до кости – може би от любов.

23.01.2008