Поетът къща не храни.
Той има триста душмани,
той има триста критика,
които го в Пъкала тикат!
А в Пъкала, както се знае,
е доста различно от Рая.
Тук има казани ГОЛЕМИ,
натъпкани с умни серсеми!
Поетът със мисли се храни -
метафори те са отбрани!
Но всички му стават критици,
а той се превръща в мушица.
Тук бръмне, там - бръмне,
но ловко
го пернат със мухоловка
и хайде - пак във Казана!
Поет в тоя свят не остана!
Поетът къща не храни,
той храни свойте душмани!