автор: Izabella

„...Петък е тъжен ден.
Спомняма си за нас...”-гръцка песен
Giorgos Mazonakis - Sabbato

Сянката на душата ми,
понякога е особено плътна.
не ми остава време за въздишка,
последна като слънчева светлина.

Виждам отстрани как бавно минава
по тежките улици, за да спре до теб,
грациозна като утрото,
изящна като вечета,
безпощадна като чувствата ми.

Сянката на душата ми
понякога ме изгаря!
Изгаря ме и ме боли!
Повтаря ми истинаа за света,
света в който трябва да живеем
като чужди.
Защото животът не ни принадлежи!
Животът ни е като перфектна чаша с коняк
от която пием само веднъж,
веднъж в онзи единствена вечер!
Вечерта на неочакваните ни откровения,
от които боли!
Душата често боли!

Понякога сянката й преминава,
през онези прозорци,
затворени плътно!
През онези устни,
неми за любовта й!
През онези ветрове,
които оставят празни пространства.

Тогава забравя да се завърне!
И аз отново я моля да не се връща!
За да се спася от нейната истина!
Истината,
за нейнта
СЯНКА.

Сянката
на
Душата ми...

*музика