автор: venus_as_a_boy

Позата на сътворяващата се сама:
ръцете между коленете
и жестовете, дето крият себе си
онази висша форма на естетика
да си си майка
да си си бог
да се съдържаш -
съсъд на всичката си страст
да не разпръснеш
никога страха си никъде страха
не се побира в по-малкия обем
на други глезени и други ходила
(в четирийсет и трети №)
е съвършенството
да се обема пространството,
да се изпълни докрай,

но да остане цяло.
Така изчезват границите и сам си граница.
А богородиците с многото си имена
кръщават
цветните градини,
където са се раждали децата им
със слабички телца и дълги крайници,
каквито са красиви и завършени,
защото са желани предостатъчно,
ей туй е съвършенството на майчинството -

да си убил баща си, а той да е простил.