автор: krasavitsa

Ела, любими,
думите върнаха смисъла си.
Войн съм, но слагам оръжие
пред сведения ти поглед.

За теб водих всичките си битки
склони глава на железните ми доспехи
за теб са лентите в косите ми под шлема
протегни ръка, свали го
научи ме да те обичам.

Горда е душата ми, но herba sancta съм
побеждавам за нежността ти
за мен са раните ти, донеси ми ги
излей гнева си, обичам го
за теб е умът ми, вземи го
и да помълчим.

Graecia capta съм
твои са всичките ми времена и народи
с поглед ме заплени, не с оръжие
пред теб замлъкват всичките ми езици
майка-земя съм за теб
твои са дъждовете и слънцето ми
ранявай ме, за да те радвам
да попивам сълзите ти, за да ги забравиш
с мен да е последната ти прегръдка.

Ела, любими
врабчета пърхат около мен
хляб съм, не знаеш ли
загаси свещите и
познай тихите думи на обичта ми
полагам меча си и свалям доспехи
пред свенливото ни ложе
докосни ме с ресници
стига ми...