автор: Agaq

Газела преминава плавно
препускаща върху юзди на времето,
с безшумни стъпки - като летен вятър,
отръсква хълбоци и ставаш пленник.

Родена от утроба на вихрушка,
засукала от вимето на вятъра,
поела всичките стихии във очите си,
в гръдта й диша тихичко небето.

Потънал в замечтания й поглед,
кръвта ти става водопадно бърза,
препускащите атове във слабините
я искат подивяла за обичане.

И ти си притаил дъха си -
от топлото на устните да не запари,
облаците, зад които тайно си я ваял
да не размият очертанията на богиня.

Моли се никога да не вали... от обич...