автор: galore

Вчера умрях. Не беше планувано, аз всъщност вече бях поканил гости за рождения ми ден който мина преди една седмица, но нищо.
Малко се разстроих отначало. но всяко зло за добро. Сега имам малко време (до окончателното разтваряне на това което остана от моя дух) да помисля, да се отпусна , и евентуално да си планирам нещата до края на годината. Уф, пак забравих , че няма смисъл да планирам.
Смъртта не беше това което очаквах. Очаквах болка, мъка, кървища, повръщано и други такива. Нищо подобно. Карах си колата на връщане от парти у едни приятели. Вечерта беше прекрасна. Не знам, имах чувството ,че цялото небе е само звезди. Беше много тъмно, но въпреки това виждах ясно всичко. Прелитащите дървета наоколо, тук там някоя къща и най-вече лицето на жена ми до мен. Прииска ми се да я целуна. Неистово. Да я любя, да я милвам. Не я бях целувал истински от векове. Отбих колата и загасих двигателя. Прегърнах я. Тя се впи в мен и всичко друго изчезна. Не знам колко време мина. По едно време я погледнах и казах 'хайде да си ходим. цялата нощ е пред нас'. Тя не ми отговори. Само гледаше тъжно. Прощално. После бавно отвори вратата и излезе от колата. Изтичах навън, но нея вече е нямаше. Обърнах се, колата също беше изчезнала. Вече нямаше звезди. Само някаква мътна светлина . Постепенно осъзнах какво е станало. Но сега вече няма смисъл да говоря.
Реших да направя равносметка на живота си. Странно, не мога да се сетя за нищо ценно. А съм сигурен, че живях много пълноценен живот! Всеки ден се случваше нещо интересно!!! След като помислих, ето какво открих, че е останало след мен
жена, на която никога не успях да покажа колко е желана и обичана
три деца които не успях да науча на най-важните неща
още няколко неродени деца
кариера която не блести с нищо особено
панелка в не особено престижен квартал
хиляди празни бирени шишета
около 130 000-140 000 фаса
безлични дни
безсънни нощи
пропуснати моменти
много празни идеи
още повече празни думи
куп болни амбиции
провали
20 кг наднормено тегло
няколко неискрени приятели
и ужасяващата мисъл, че бих могъл да живея по-добре ако имам този шанс...