Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 482
ХуЛитери: 4
Всичко: 486

Онлайн сега:
:: VladKo
:: pc_indi
:: AlexanderKoz
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБяло
раздел: Есета, пътеписи
автор: esperanca

Поледицата в очите и е по-страшна. Полираният гръб на магистралата проблясва от насрещните фарове на автомобилите, с онази безнадеждност, която следва осъществилото се зло.
Най-лошото вече се е случило, но изход продължава да няма. Замръзналите остриета в погледа и настоятелно разсичат автомобилните светлини. Зениците, изпразнени, не реагират. За част от секундата, регистрира червените стопове на тези, които изпреварва. Тревожни сигнални лампи, които бързо остават зад нея. В следващия миг мантинелата от ляво става непоносимо близка, след което купето се хлъзга на една боя разстояние до огромните двойни гуми на международните камиони, чиито ремаркета чертаят хаотични змиорки по леда, неуспявайки да се превъртят , като се влачат. Поради поледицата пъплят едва-едва, а фаровете им образуват светлинен тунел, през който малката спортна кола - обледенeно копие се стрелка през мъглата в напредващата нощ.
Еминем рапира в свръхзвукови децибели, стъклата вибрират, като заглушава шума на климатика, който включен на max, не успява да изсуши запотените стъкла, чиято кондензация поради арктическите температури отвън, бързо се превръща в скреж. Басите на твърдия рап набиват в съзнанието и : “ Винаги имаш още един изстрел”. Тя никога не бе имала нито един. Куршум, изстрелян от други, който пробива и налага чужди цели. Тя е вик за помощ, не намиращ спасение, превърнал се в патрон.
Държи лявото платно на магистралата. Хипнотизиран, погледът и настоятелно иска дългите светлини на отсрещното движение, надявайки се техният пронизващ лъч да разтопи поледицата в очите и. Напразно. Зениците и заслепяват с ксеноново бяло.
Викът в слабините и започна да се заражда, когато магистралата свърши и тя слезе на първокласния път Е-80, където рядко среща други пътуващи в мразовитата нощ. Присви в неочаквана остра болка утробата и , от която за миг пропада в непрогледния мрак на дяволско гърло и след като се изтръгна, пропълзя към корема. Наедря от горчивината на стомашните сокове и повишавайки концентрацията си на жлъч и киселинност, запъпли към гърдите. Хищно пролази вляво, но вместо топла, пулсираща, пълна с кръв плът, е засмукан от ширококалибрен отвор, през който опустошително бръсне северен вятър. Озлобен и не наситил глада си , се завъртя из гласните струни, изкубна ги и през широко отворената уста се вряза в нощта нечленоразделен покъртитетел ужас, приличен на вик. Втрещени, всички шумове в автомобила, като под команда , замлъкват. С нов тласък викът се ражда в слабините, надига се в гърдите и изригва през широко разтворените уста, вцепенено застинали, отново и отново. Изгуби гласа си, но останали съкратени, мускулите не позволяват на челюстта да се затвори, и лицето застина в гримаса на запечатан писък. Очите , изцъклено изпълнили орбитите си, вратните вени прилични на корабен такелаж. Мученето бавно заглъхва и приминава в хриптене, напомня заклано животно. Когато изхриптя последният звук, поледицата в очите и се разтопи и плисна в пороен дъжд, замазвайки предното стъкло.
Навлиза в продължителен ляв завой и едва отне крак от педала на газта, поради обратния вираж, когато срещу и изникват от нищото двата изпреварващи се камиони, чиито високи фарове запалват вледенената , черна до гъсто нощ , образувайки светлинна завеса. Няма време да реагира. Мисли, че трябва да се стегне и посрещне болката от сблъсъка със светлинната стена. Напразно. Не усети нищо. Камионите се стопяват в ксеноновото бяло на зениците и.


Публикувано от valka на 14.01.2009 @ 18:05:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   esperanca

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 11:06:20 часа

добави твой текст
"Бяло" | Вход | 7 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бяло
от dimension на 15.01.2009 @ 13:16:43
(Профил | Изпрати бележка)
Целият ми коментар е тук, Катя:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=94257


Re: Бяло
от esperanca на 15.01.2009 @ 20:01:43
(Профил | Изпрати бележка)
Авторката на препратката харесвам отдавна, поради липса на време плъзнах един поглед , но тук катастрофата е само образ, не че не съм летяла в други и то все когато седя отдясно.
Пък и този камион, дето изпреварваше, нямаше с какво друго до го стрелям, освен с бялото на зениците си, щото не бях на работа, ама пуснал дълги пичът и кара в насрещното, кво казва с дългите: бегай, че съм получил шосето по наследство от тато, дето го бутнах , докато ме учеше да върта геврека, да ти не казвам, що добитък отиде зян на село, докато ми купят тапията:)

]


Re: Бяло
от SimondBovoar (anamaria777@abv.bg) на 15.01.2009 @ 10:24:05
(Профил | Изпрати бележка)
Наситено с напрежение и образно. Поздрави!


Re: Бяло
от esperanca на 15.01.2009 @ 19:55:15
(Профил | Изпрати бележка)
С чувство за хумор : така започват менталните разчленения, дълго
акумулираното напрежение накрая ражда образи:)))
Поздрави!

]


Re: Бяло
от regina на 14.01.2009 @ 22:04:43
(Профил | Изпрати бележка)
студеното бяло отвътре, е по-страшно от студеното бяло отвън
знам за какво говориш.

добра техника!


Re: Бяло
от esperanca на 15.01.2009 @ 05:51:36
(Профил | Изпрати бележка)
Кралице!!!

]


Re: Бяло
от voda на 14.01.2009 @ 19:04:52
(Профил | Изпрати бележка)
Видях и го преживях...
Дано не се случва никому!
Поздрав, Есперанса! :)


Re: Бяло
от esperanca на 14.01.2009 @ 19:06:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, че намина.
Поздрав, voda.
Бог да пази смелите и умните!

]


Re: Бяло
от Ufff на 14.01.2009 @ 18:53:26
(Профил | Изпрати бележка)
Страшничко. Звучи като по преживяно.


Re: Бяло
от esperanca на 14.01.2009 @ 18:58:39
(Профил | Изпрати бележка)
Уффф-чето, звучи като някой , дето си търси майстора:)))

]


Re: Бяло
от mariq-desislava на 14.01.2009 @ 18:08:53
(Профил | Изпрати бележка)
Като че ли го видях на живо, Есперанса...
Страшно е и едновременно красиво...


Re: Бяло
от esperanca на 14.01.2009 @ 18:11:06
(Профил | Изпрати бележка)
Царствена , и го видях, и го чух и още съм жива.
Поздрави!

]


Re: Бяло
от mariq-desislava на 14.01.2009 @ 18:13:09
(Профил | Изпрати бележка)
Значи затова е толкова реално...
Разбирам!

]


Re: Бяло
от esperanca на 14.01.2009 @ 18:15:47
(Профил | Изпрати бележка)
Подсъзнанието е опасно нещо, докато съзнанието само си прави шеги, то първото направо къси глави.
Поздрави!

]


Re: Бяло
от osam на 11.03.2009 @ 10:53:38
(Профил | Изпрати бележка)
И верният, сигурен форд, и аз знаем за рисковото и вълнуващо водачество на трудна и магнетична жена.


Re: Бяло
от esperanca на 11.03.2009 @ 16:07:11
(Профил | Изпрати бележка)
Закарай го на болница, фордчето;)

]