автор: zia

От писмо до писмото живея,
питат как е възможно така,
ала как да не е,че с писмата
чувствам твоята силна ръка.

Всеки ред ме възбужда наново,
с всяка дума усмивки искрят.
Ти дойде есента наготово
и в мазето извика денят...

Мислиш мен и усърдно се трудиш,
а пък аз те издирвам весден.
Гледам теб,мисля теб и се смея-
само месец, само седмица...ден!

С писмото ти лягам спокойна,
препрочитам го сутрин с кафе.
Ти не си ми голямата обич,
но си моето силно момче!