автор: Izabella

Странните метаморфози на любовта
Аз подреждам твоите любими вещи,
на техните обичайно повтарящи се места.
Изморена съм. Отегчена от случебните срещи
на изтърканата ежедневна суета.
Децата сгушени към мене поглеждат
чакат при тях да остана докато заспят.
Искат своята малка глътчица нежност.
Ти просто им купи компютър, много скъп.

И пак подреждам и преподреждам живота си.
Ти си много зает. Забравил си някогашното"Лека нощ",
не си ми постлал леглото с надеждите,/както някога/.
Аз затварям очи. И прегръщам звездния кош.

Ти оставаш. Втренчен си във екрана.
Очакваш небрежно своята порция евтина любов
продадена евтино от евтин спектакъл,
изиграна някак си от евтин актьор.

Колко евтино купуваме и продаваме живота си.
Синовен дълг-за евтина гледачка.
Доверие-за скъп апатрамент във ренесансов стил.
Родителските отговорности-за новички играчки.
А любовта-за епизод от порно филм.

Мечтите си за трици разменихме.
Достойнството не струва грош.

Недей. Не говори. Не казвай нищо.
Така обичам вече твойта тишина.
Останаха ми скъпи само думите...
Не ми предлагай евтината си цена
за твоето пресметнато-"Обичам те",
което е гротеска моделирана в стената
от безсилие....



---------------------------------------------------
Защо?
Не разбирам..
Обясни ми.
Нали ми беше приятел....
Нали ме познаваше поне от 100 години...
Мълчиш...
Аз лежа по средата на стаята.
Боли ме.
Ти превърташ бавно каналите.
Колко е евтина сега любовта..........