Тя идва за сетен път,
влиза тихо,
сякаш пристъпва в катедрала.
Очите й се молят за среща.
Нейният бог е млад,
усмивката му е пеперуда,
която опрашва мига.
С топъл глас,
като морски прилив през август,
обгръща,
прониква навсякъде
и се оттегля,
оставил пяната си.
Тя жадува за поглед -
онова намигване,
изпълващо въображението.
Неволен жест,
изтръгващ из корени
един самотен свят на цвете,
което иска да бъде погалено.