( като усещане )
Тихо и сладникаво е среднощното препускане по тротоарите. Неонова светлина облива представата за реалност и едно разтегливо понятие се покрадва като междуредово пространство. Уханна и някак кичеста е нагласата за среща под лампата. Кратък поглед. Усмивка за „Здрасти”. Плахо като първа прегръдка е настъпеното мълчание. Тръпнещо - очакването за слята наслада. Разлята топлина прави нюанса предпочитан. Мимо(ходом), мимо(летно) обточване с нишки изтляло желание.
Предвкусване…
Ако те обичах като гнездо на птица
щях да прелетя недостижимото
за да прегърна унеса на тялото ти
когато
ме следиш с поглед
и рисуваш лицето ми с мислите си.
Ако те обичах
като топъл варен геврек
щях да се усмихвам сладко
в утрин като тази,
когато дори враните се докосват едва чуто,
за да се топлят,
когато снежната белота е прокрадната пътека
към сърцето ти
и чистото на зимата е по-топло от утеха.
Ако те обичах
щях да те имам до себе си
до забравата на всички движения,
вплели омаята на вкусени устни.
Ако те обичах…
Ако бях теб
щеше да ме обичаш
зад прегракналата, болезнена тривиалност на дните
измамени с два пръста
опашато разказани
с пудра, канела и
бяло Bacardi.
Щеше да ме обичаш
като врата на пияно
без клавиши за сбогом и много бемоли.
Ако бях теб
би ме прегърнал
като ключ за кутия
в кръглата спалня
с меки завивки
на разноцветни ключета
върху жълто легло
с кутия за обич.
Ако бях теб…
Ако бяхме едно
бихме се любили
с остатъка от живота си
втренчени в другия
кълбо от емоции
в скъсан сандал.
Препечен геврек.
Усмихнат.
Кристал
от парчета сухи цветя.
Отнесена песен в скута на топло.
Утро и свежест. Аромат на какао
гали събутата перлена кожа.
Чисто и нежно – като сън от следа, с прокраднато отражение – до невъзможност.
Обърнато огледало.
И бяхме едно.
Всеки у другия раздаден нищожно
галеше облото в дългия ден.
Взехме себе си в другата стая. Две лица, шоколад и пано, нарисувано без ние да знаем.
Разглезване…