автор: traveller

Обичаш ли ме, Господи, на светло
когато ги проклинам под дъжда
когато ми е тъжно да ги срещам
умислени и спрели да сълзят
И спрели да посягат на греха си
умрели от загубени мечти
не им ли даде, Господи
сърцето си
не плака ли
на кръста
да боли
не стъпкаха ли после
всички стъпки
които към смъртта си бе вървял
нали те вдигнаха
разпънат
нали ми казваше, че си видял...
Къде видя? Къде са ми очите
какво ми стори, за да бъда сляп
какво уби, кога ще ме повториш
кога ще мога пак да те създавам
Кога ще мога пак да те обичам
кога ще мога пак да те сгреша?
Кога съм аз? Кога сме истини
Убий ме бавно...да спася
каквото е останало от тебе
по бавните ти стъпки
към греха
а после ме разпъвай
с всяко щастие
което ми е трудно
да мълча....