автор: sashtata

- Какъв подарък искам ли?
Какъв подарък...вие сте ми най-хубавия подарък. – отговори с усмивка, но въпросът се загнезди в нея.
Празникът мина и дните се затъркаляха, но въпросът все току изплуваше в мислите и. Най-хубавият подарък... И странно - все се сещаше за онова врабче...
Беше в една далечна, много далечна година, по времето, когато входните врати се заключваха много рядко, а ключът винаги висеше на пиронче под стряхата; по времето, когато хората бяха добри великани, а тя палаво дребосъче, което всяка вечер чака татко пред портичката да се върне от работа. Точно в една такава топла, босонога вечер беше. Затича се по улицата към баща си, а той приклекнал, разпери ръце за прегръдка. Сгушена в него изведнъж усети, че нещо мърда в джобчето му, точно там – под сърцето. Отдъпна се стъписана, а той със заговорическо намигане и каза да надникне. И тогава го видя. Свито в джоба му, прималяло от страх, мъничко, сивичко, с жълтичко около човката – най- милото нещо, което бе виждала до тогава. Това мъниче, паднало от гнездото и имало невероятния късмет да го намери точно нейният баща и да го спаси в джобчето си, за един миг завъртя целия огромен и изпълнен с чудатости свят около себе си. Като едни истински спасители набързо сложиха ситна мрежа на едно сандъче и врабчето вече си имаше къщичка. Нарониха трохи и го закачиха високо под асмата, за да не го стигне котката. По онова време щастието я намираше много лесно.
Не помнеше колко дълго живя врабчето при тях. Може да е било само ден, или месец, но помнеше утринта, в която завариха сандъчето съборено на земята, мрежичката раздрана, а от врабчето нямаше и следа. И до днес упорито вярваше, че Нейното врабче е успяло да се спаси от ноктите на котката и е отлетяло свободно.
Беше в една далечна, много далечна година, когато обикновените въпроси получаваха мигновено необикновените си отговори; когато подаръците не пристигаха опаковани с лъскави панделки, а се гушеха в джобчето, точно там – под сърцето и за миг стигаха пак там - в сърцето, за да останат завинаги там.