автор: Lazy_666

Когато аз поемам по друмища нелеки
И плача и се скитам, по горските пътеки
Аз зная има някой, при който да се върна
Ала дали ме иска? От мен се той отвърна

Не искам да обичам, не мога да съм с нея
Но искам да затичам, и с нея да се слея.
За мен тя беше всичко. И радост и мечтание.
И болка, и надежда, и сладост, и желание
Не съм живял аз много, но много съм опитал
Живота ми без време, пред мене е прелитал
В това не ще се хваля, все имам свойте спомени
Мечти, любов прекрасна, все нещичко за мене

Реших да се отърся от минали любови,
И нови аз да търся. Познато а? "Отново"
Реших, че съм намерил там нейде к'вото търся
Но първо май ще трябва, старото да откъсна.

Естествено, любов голяма не си отива лесно.
Тя, точно като пламък гори и не угасва.
И новата такава, ще трябва да се вмести
Измежду всички стари. Щом стане туй… чудесно.

И лекичка полека, тя, новата настъпва
Докат' измести всички тъй гадно тя постъпва
Тя егоист голям е, но няма други начин
Любов, любов, любов, еееех. Как много ний те тачим.

Минава малко време и болката утихва
И чувстваш че това е, спасението от зимата
И тук пристига моля, една добра позната
Да всички ние знаем, на ревността рогцата.

Започва да те гризка, не силно, но неспирно
И почва да си иска, тъй тънко и ефирно
След месец, ден, година, усещаш се изпразнен
И почваш да се чудиш как любовта те дразни.

Усещаш, че е време за ново … да обаче
И новото кат старото ще трябва да се бори
И то за свое място, в душата и сърцето твои
Дори и да поискаш, не можеш го пребори.

Не ви разказвам нищо ново, това е кръговрата
На любовта, живота, на хората играта
Надявам се да радвам тез хора покрай мене
Които ме обичат. За други … не ми дреме.