автор: Dimi

Приятелю,
добре ли си,
трепериш,
изпит си и навярно
пригладнял,
студена е нощта,
не ще намериш
подслон за уморения си свят.
Очите ти ме умоляват
тъжно,
ела,
ще стопля твоите нозе,
предлагам ти и моята вечеря,
не е богата, но е вкусна,
влез.
Сега ще ме разкажеш ли
за тебе?
Прости ми, ако с туй
те наскърбих,
поисках само малко
да посгрея
душата си с приятелски
лъчи.
А ето я и твоята
постеля,
не е от лен,
но с нежна топлина.
Повярвай ми,
помагаш да изгрее
във мен благоговейна
свтлина.
От утре може пак
да сме си чужди,
нормално е,
но може да не сме,
тогава нека
силна нишка свърже
душите ни в живителен
копнеж.
А просто,
ако утре си отидеш,
не се страхувай,
няма да боли,
това е то птиятелство -
да видиш,
че някой може всичко
да прости.