автор: Pipilota

Като дете прескачах оградите с лекота
и си знаех, че леля Сийка - съседката
ще измърмори дежурното слово,
а после сама ще ме покани
да си набера от сочните сини сливи на двора й.

Сега вече трудно прескачам огради,
правят ги много високи и с шипове на върха.
И нали съм голямо момиче,
не е редно да влизам в чуждия двор без покана.
За това са направени портите и вратите.

Обаче нещо тъжно ме стяга за гърлото и ми се плаче -
все повече дворове виждам
без врата отникъде
и обитавани от палачи ...