автор: Romi

От тези ветрове в душата и в очите...
От тези приказки за свобода...
Града във, който съм обичала не ме обича

и на провала буйната ми младост отлетя.
Провинция безбрежна и бездънна.
Подкови и окови. Суета.
Изпях.Изпих.Избродих всички пътища.
Очакването нямаше цена.
Небето бавно се смаляваше.
Под мен земята се превърна в острие.
Хоризонтите пропаднаха взривени.
В зеницата на мъртва птица оживях.
Родих се, ала все едно умирах.
Невежество.Несрета.Тъмнина.
И пак умирам.И умирам.И умирам.
С адрес "Отникъде" очаквайте писма.