автор: miri

Калдаръмът мълчи
на свечеряване ,
поел грижите
на тежки стъпки.
Едно прозорче
в мрака чака
и спомня си
за стари тръпки.
Чемширът
в тъмното проплака
и заспа
с листенца морни...
Луната
в очите ми слезе
и станаха още по-тъжни.

Тъжна е
цялата тази картина,
щом тебе те няма...