автор: Snejen_bor

Знаеш,че скоро от тук ще си идем
всеки на свой ред.
Последно сплети ми с най _нежните думи,
малък и скромен букет.

Ще цъфне усмивка в очите ще бликнат,
порой от немирни сълзи,
а огледалото смъмря обратното:
Недей да си правиш шеги!

Мъглив ти е погледът и в тъмни нюанси,
лицето надрасква мигът,
с дълбоки и плитки бразди по челото,
оре на живота плугът.

О, моля , кажи ми ,че все още съм хубава,
спретни ми омайна лъжа ,
че пак да повярвам в думи нечувани,
ах, миг несравним ...суета.