в една интимност със нощта
вперили сме погледи към себе си
не чувствам да ми е студено
топли ме прегръдката на тъмнината
звездите пеят тиха песен
под нежната мелодия на вятъра
долавям удари по тъпанни мембрани
тишината ми говори
нарушава нежното и слово
в съседство жабешкото царство
пълни празнота от мисли
и отеква оня кикот
с писъка на тъпана се слива