автор: difelia

Как боли,
раздялата тежка
кървави следи остави...
Отронени, горещи сълзи...
Защо ме остави?
Бях луда и млада,
и нежна и жестока,
и безмълвна и гласна.
И грешна...

Как боли,
мъката по любовта изгубена
очерни дните ми.
и спомените тъмни
като нож се забиват в сърцето ми малко...

И толкоз време вече сама.
Нощите безсънни..
дните самотни...
болката давя в сълзи...

И лъжех себе си,
и не виждах грешките ти в любовта,
и оставих се така...
тъжна,
и черна
и студена...
и излъгана...
и изгубена...
и мъртва...