автор: chocolate

И не искай от мен да се обърна и да си тръгна.
Прекалено наивно за раздяла между нас ще е,
като в евтин булеварден роман.
Любовта, като мокра котка до стената, свряна в ъгъла
ще наблюдава тревожно и плахо,
ще потръпва след всяка стъпка повлачена .
На съмненията сенките, черни гарвани,
с бавен мах на крилата
ще придърпват дрипавото перде на залеза
и зад двама ни.

А след залеза ще ти е хладно, повярвай.
Тялото ти ще търси ласките ми,
напуснато ще ме желае.
Сиви мисли в сиво ще оцветят самотата,
ще те тласкат в алкохолни признания
на неуместни места в късен час.
В сънищата ти, като с пръсти на виолончелист,
тъжна и реалистична,
ще идвам и ще обърквам реда на разумните нишки.
С въздишки копринени в теб ще се втичам.
И ще боли...

И не искай от мен да те забравя.
Стопените в страст нощи - да отплуват нанякъде.
Трепетите, изживени заедно, да угаснат.
Думите, изречени задъхано, в мълчание да се стаят,
изгубили смисъл и святост.

И не искай от мен да се спра да те обичам.
Необяснимо ми е - от стореното да се отрека.
Ранимите места в душата ми
отдавна с твоите са се сраснали -
... ще сме заедно -
и в щастието, и в нещастието да си трябваме...